Д-р Петър Берон - българският енциклопедист

   Д-р Петър Берон е една от най-ярките личности на Българското възраждане — първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.
   На 21 март 2018 година се навършват 147 години
 от смъртта на този велик българин – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.
 
    Петър Хаджиберович Берон е роден в Котел в семейството на заможен абаджия с будно народностно съзнание. Учи в родния си град – в българско и гръцко училище. Известно време чиракува, тъй като баща му е разорен по време на Руско-турската война и с припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в прочутото училище на гръцкия педагог Вардалах. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.

    През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в Брашов, където става учител в семейството на Антон Иванов – заможен и просветен българин. Именно Иванов го насърчава към книжовна дейност и му помага, за да отпечата „Рибния буквар” през 1824г. , а по-късно го изпраща да следва в Германия.

   Учи във Философския и в Медицинския факултет в Мюнхен. Там през 1931 година блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния.
   Започва да работи като окръжен лекар в Крайова до 1839 година.Финансово вече независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания.

   Живее известно време в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина – все във връзка с трудовете, които пише. Ученият е владеел 9 езика, а интересите му са насочени почти към всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки.

   Написва повече от 20 големи научни труда, изгражда своя оригинална система за обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение, излязло в 8 тома. Философските си възгледи Берон представя в труда „Славянска философия”, отпечатан през 1855 година на немски език в Прага. 

   Особено големи грижи полага д-р Берон за развитие на просветата — изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя учители, преиздава 5 пъти „Рибния буквар” и го разпраща из страната.

   В завещанието си  пише : “От доходите на всички мои имения в Румъния -  гори, лозя и ливади, както и къщата ми в Крайова, ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. От моите пари  ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.”
                                   
   Така в историята на българската култура, Берон влиза не само като създател на първия новобългарски учебник, но и като реформатор на българското образование.
 Провъзгласява обучение, свързано с живота; обучение на говорим народен език; нови отношения между учител и ученик; девическо образование.

   Всъщност „Рибния буквар” е една малка енциклопедия, написана достъпно, ясно и прегледно на новобългарския книжовен език. Букварът се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Трети раздел е наречен от Берон „Добри съвети“, от които и днес можем да се поучим!